4.Голям годеж – български сватбени обичаи и традиции

Големият годеж се нарича още годеж, голяма углава, голям нишан, китка и др. Той напомня в голяма степен на малкия годежу но при него всичко е по-тържествено и по-богато. Има обаче и някои специфични черти, които различават двата годежа.

За провеждането на големия годеж се избира обикновено неделя или празник. На голям годеж се кани целия род на момъка, близки и съседи. Момъкът по принцип не присъства. Подготовката на големия годеж започва няколко дена по-рано. Родителите на момъка и момата определят заедно деня и се договарят за приблизителния брой на гостите, за ястията на трапезата и за подаръците. На определения ден за годежа, момъкът “калесва” всички роднини и съседи от мъжки пол, като дава на всеки по едно клонче от слива или череша с листа и казва: “Да дойдеш довечера в нашия дом, че тая вечер ще идем Стояному с голяма ракия.” Този ритуал се извършва и от момината страна, но те канят само роднините си.

Приготвя се и подходящ подарък за годеницата. Задължително е той да съдържа различни видове монети и накити – наниз от златни монети, гердани, гривни, пафти и др. Той винаги трябва да бъде по-голям от подаръка за малкия годеж. Към накитите трябва да се подари и задължително зелена китка, увита с червен конец, слагат се още кърпа за глава и други дребни предмети.

Тръгването към моминия дом е много тържествено. Когато дойде време да се съберат поканените, тъпанът затупва, гайдата засвирва и хората започват да идват към момковия дом. В различните области на България традициите са различни за придвижването на момкови към дома на момата. В Софийско се плетат пъстри венци и качени на 3-4 волски коли, годежарите тръгват към момини. В Кюстендилско тръгват яхнали коне. В Родопите присъства и свещеник, който върви напред, начело на годежарите.

Посрещането е много тържествено. Домакините излизат на външната врата да посрещнат годежарите.  Гостите се въвеждат в специално приготвена стая с трапеза, на която всеки има точно определено място. Основно място заема обреда ломене на пита. Бащите на младите застават един срещу друг до трапезата. Майката на момъка слага помежду им питата с купчина сол върху нея. Мъжете я поемат, като я хващат с палец отгоре и с четири пръста отдолу. Те я вдигат и разчупват на две нагоре, за да се умножава. От тази пита се дава на всички по залък.

На големия годеж се уговарят основните условия на сватбата и се заплаща бащиното право. То е съпроводено с пазарлък. Момковия баща слага банкноти, най-често върху самата пита. Момините роднини казват: “Още, свате, малко е!”. Момините роднини настояват за повече, като изтъкват качествата на момата, а момковите смятат, че е достатъчно. Така се редуват “Още!” и “Стига!”, докато моминият баща каже: “Стига, свате!”.

Най-важният момент от големия годеж е договарянето на сватбата. Изяснява се кога ще бъде сватбата, с колко сватове ще бъде, какви подаръци трябва да приготви момковото семейство за моминото и обратното. Това е и основната разлика между малкия и големия годеж.

Следващият етап от големия годеж е даряването. Годеницата започва да целува ръка на мъжете по старшинство, след това и на жените. Годеницата дарява всички присъстващи с кърпи, чорапи или други подобни подаръци, които се слагат на дясното рамо. Годеницата дарява и китка на годеника си – варакосани китки, завързани с червен конец.

Щом свърши договарянето на сватбата и даряването с подаръци, започва веселбата, която продължава до зори. Домакините изпращат сватовете до средата на пътя с много викове, музика и хора. Така завършва големия годеж.

Снимки: Черга

50

Остави коментар.

Вашият email няма да бъде публикуван.