3.Малък годеж – български сватбени обичаи

Малкият годеж се нарича още малък главеж, малка углава, запив, сговор, белег и др. За разлика от сватосването малкият годеж не е таен, но пак съществува страхът от клюки и магии за разделяне. Поради тази причина се е бързало и често малкия годеж е ставал на другия ден след искането на момата. Още по време на сватосването, сватовниците са казвали кога ще отидат на годеж. Ако сватовниците не са упълномощени да правят това, родителите на момъка пращали допълнително човек да съобщи на родителите на момата кога ще отидат.

След новината за съгласие, у дома на момъка настъпва трескава подготовка за предстоящето гостуване. Момковият баща приготвя бъклица с ракия или вино, украсена с цветя. Майката прави китка от свежи или изсушени цветя, като задължително между тях има зелено растение – чемшир, бръшлян, здравец и др. За нея се завързват червен конец – вълнен или копринен и нечетен брой златни или сребърни монети, а понякога и момковия пръстен. Тя се слага в бяла кърпа заедно с други неголеми подаръци – гривна, пръстен и др. и се нарича “нишан”, “аманет” и др. Рядко за малкия годеж се приготвя и погача, украсена с цветя и варак.

На малкия годеж освен сватовниците и родителите ходят и техни роднини и съседи. По правило момъкът не се взема. Броят на гостите не трябва да бъде голям. Важно е всички гости да прекрачват прага на вратата първо с десния крак, а след това с левия крак, за късмет и добро развитие на годежа.

В дома на момата посрещат гостите с “Добре дошли!”. Поканват ги да седнат на предварително приготвена трапеза. На най-главните места сядат бащите на момъка и момата. Пред тях на трапезата се поставят донесената бъклица с китката, нишанът и пр. Основен момент в малкия годеж е размяната на нишанът. В някои области на България дори не се сяда на трапезата докато свекърът не предаде на момата китката. Целуването на ръка е следващият задължителен момент от малкия годеж и е знак, че момата публично приема предложението на момъка и неговите родители и се задължава да се омъжи за него. В отговор на получената китка момата донася приготвен от нея дар с китка и го предава чрез бъдещия си свекър за годинка, като отново му целува ръка.  После минава по трапезата и дарява останалите гости с кърпи, чорапи, като прехвърля подаръците върху дясното им рамо. Следва наздравица с ракията на годеника. Родителите на момъка и момата си честитят родството и за първи път се обръщат помежду си със “свато” и “свате”. Те си казват : “Да ни е честито родството! Да се обичаме като сол и леп! Да остареем, да побелеем като Стара планина от снег!”. Благословиите са главно по адрес на младите.

След като се изпие годениковата ракия, се пие от ракията на домакините и веселбата продължава до късно през нощта. Тръгват си когато пропеят първи петли.

Малкият годеж е преходен момент в живота на младите. Те все още не са скъсали с моминството и ергенството, но върху поведението им вече се налагат някои ограничения. Момата вече все по-рядко може да излиза на улицата. Ходи навън придружена от своя роднина. Стреми се да бъде сериозна и да изразява уважение към момковия род. Същото се отнася и за годеника. Той не може да разговаря вече свободно с момите, не може да им иска китка или да ходи на седенки. Нито годеникът, нито годинцата имат право да се хващат на хоро от свободни моми и момци.

Снимка: Студио Вълканов

34

Остави коментар.

Вашият email няма да бъде публикуван.