2.Сватуване – предсватбен български обичаи

След либенето следва сгледата. Когато момата е харесана, но е от друго населено място и родителите на момъка не познават добре семейството ѝ, те изпращат сгледници. Те са обикновено близки хора. Задачата им е да си създадат по-ясна и конкретна представа за семейството и най-вече за качествата на момата.

Следващият етап е сватуването. Сватуването е първият от истинските предсватбени обичаи. По същество това е искане на съгласие за брак. Сватуването се нарича още искане, сватосване, просене и др. Много и са и названията на лицата, които го извършват: сватове, сватовници, женихари, годичари.

За сватовници се избират уважавани хора. Те рябва да отговарят и на други изисквания: да не са вдовци или във втори брак, да са нечетно число и т.н.  Времето на изпращане не е точно определено, но се държи то да е “добро” според местните схващания. Посещението се пази в тайна, т.к. не се знае какъв ще е отговорът, а освен това е възможно зложелатели да се опитат с магия да попречат на сватуването.

Сватовниците влизат в дома на моминия дом. Там ги посрещат любезно и сватовниците показват, че не са обикновени гости. Тези знаци са доста разнообразни у българите, но разравянето на огъня веднага след влизането е много разпространено. Когато разравя огъня сватовникът казва: “Хайде да хвана машата, та да ми се хване думата!”.

След разговор домакинът пита гостите какво ги води. Много рядко сватовниците направо съобщават целта на посещението си. Много често казват нещо от сорта: “У Вас е пораснала соколица, та сме дошли да я хванем за нашия сокол.”. Символиката на диалога е ясен и е изграден на битова основа.  Въпреки, че диалогът е свободен, то се използват определени от традицията символи. Обикновено домакините отговарят иносказателно и благодарят за посещението. Като отказ най-често се изтъква, че момата е още малка, че няма чеиз  и т.н. Дори когато родителите са съгласни, родителите не съобщават това направо. Те отново отговарят уклончиво и искат време да помислят, да я питат, като задължително има и покана за второ посещение.

На последното сватуване, родителите винаги питат момата дали е съгласна да се ожени за момъка. Тя винаги отговаря уклончиво, но ясно, като се изтъква на преден план желанието на родителите си, на което тя се подчинява. След това се слага трапеза. В някои области домакините даряват бъклици с вино сватовниците, което е още един символ на положителен отговор. След успешно завършилото сватуване, сватовниците се прибират шумно, с провиквания. Така вече всички знаят, че е имало сватуване и то е било успешно.

 

Снимки: Плевен за Плевен

9

Остави коментар.

Вашият email няма да бъде публикуван.