11. Виене на венци

Виенето на венци е обред, който сравнително рано отпада от системата на сватбената обредност. За това има значение въвеждането на църковните венчила или корони, които от началото на века иземват функциите на обредно приготвените венци.

Освен венец, в литературата се среща и още названието венок, веньоци, перяница. Д.Маринов в свой труд пише, че всичко друго може да липсва, но “венците и хлябовете са абсолютно необходими.” Тяхната важност се потвърждава и от факта, че в Източна България денят, в който се вият – четвъртък, се нарича “венец”. Венци се приготвяли за всяка сватба от замесарките в четвъртък след замесването на хлябовете или от кумата. В Северозападна България венците се вият в различно време. Във Видинско това става преди тръгването за момата, когато се прави оруглицата. Венци се вият както за невестата, така и за младоженеца, а някъде и за девера.

За направата на венците се използват почти същите пръчке, цветя и зеленина, както при останалите обредни предмети. За основа на венеца се взема лозова, шипкова или трендафилова пръчка, която се увива с разноцветни конци, но без черни.

Първият момент от обредите по виенето на венците е брането на цветята и зеленината. Според Маринов цветята, които трябват за венците и китката на момъка, се събират от къщите по махалата. С момите върви една жена, която носи кобилица. Те се събират от девет къщи, при което викат : “ИХ-ХУ-ХУ-У!”

Виенето на венеца е най-същественият момент от поредицата обреди. На него се закачват пръстен и две парички – нечетно число или се зашиват три бели парички и пръстен, така че с венеца да образуват нечетно число пет. В този ден венецът не се украсява с цветя, а се окачва върху фуруглицата в ъгъла на стаята. Китенето му става в неделя, когато приготвят невестата за сватбата. В украсата задължително влизат босилек и бръшлян. Слагат още чемшир, турско цвете, чесън, лук, парички и др.

Перяницата е голям венец, изплетен от три други венци. По него са забодени цели стръкове босилек или друго цвете, изправени нагоре като пера, откъдето идва названието. Между цветята слагат чесън, бял лук и три парици, нанизани на червен конец.

Венците се правят на дръвника в гумното, върху къщата или пред къщната врата. Действията на момите се съпровождат от песни.

След венците някъде правят хоро. Води го една от момите с момковия веньок на главата. Когато момата доближи до момчето, то си откъсва с уста парчета от четирите страни на венеца и ги гълта. След това венецът му се дава срещу откуп.

Наред с виенето на венците в дома на годеницата се прави и венчална китка за годеника, сплетена от разноцветни златни конци, обнизани с бисери и няколко жълтици.

Венецът на младоженката се отнася тържествено с музика в дома ѝ в деня на неговото приготвяне, заедно с други подаръци, а също и с обещаните обуща.

—————————————————————————————————————————————-

П.С. Снимката не отразява български сватбен венец. Въпреки дългите търсения и проучвания, които направих, не успях да намеря снимки на автентични сватбени венци.  Ако Вие имате такава ще съм Ви благодарна да я споделите с читателите на блога.

Снимка: Megan Hartley Photography

9

Остави коментар.

Вашият email няма да бъде публикуван.