13. Момина и момкова вечер

Вземането на невестата се предхожда от вечери на раздялата в двата дома. Момата и момъкът се разделят с моминството и ергенството, споделят мъката от раздялата със своите дружки и приятели. Момината и момковата вечер става най-често в деня преди сватбата – събота и продължава до късно през нощта, до зори.

Момината вечер освен това название е известна още като момино хоро, млада трапеза, калесване момата, вежди и др.

Началото на раздялата на много места е свързана с поредица от гостувания на близки и роднини у момата с подарък, а също и с желанието да споделят мъката ѝ от предстоящето събитие и да я успокоят. С тези посещения се дава атмосфера на тъга в дома на момата. В събота у главеницата “сички влизат нажалени, а излизат разплакани. Най-трогателно е опрощаването на главеницата с дружките ѝ. Цял ден главеницата прекарва в плачове и нареждания.”

Посещенията на моми и невести, роднини и близки се използуват и за разглеждане на моминия чеиз – дрехите и даровете, които ще отнесе и раздаде невестата на сватбата. Дарът на годеницата в Добруджа се изнася и нарежда обикновено след засевките. След кваса в Самоковско дрехите на момата се простират на въже, за да ги види всеки.

Вечерта преди вземането на невестата – най-често в събота, у момата се слага прощална трапеза. За целта годеникът изпраща девера и свои приятели, а също и моми да отнесат в дома на годеницата му продукти: хляб, гозби, вино, ракия, с които тя да нагости своите роднини и близки. В Родопите водят накитен с цветя и чанове овен – годеш. Това гостуване се използува и за отнасяне на венец и подаръците за невестата, с които тя ще се накити, преди да напусне бащиния си дом. Понякога то е много тържествено – момковите пратеници се придружават от музикантите, наети да свирят по време на сватбата. Ако годеникът присъства на момината трапеза, той няма право да яде, даже и да говори. Докато сватовете и свахите разговарят и вечерят, момата стои в другата стая и често пъти плаче.

След вечерят започва хоро. То се нарича “момино хоро”, защото се вярва, че тия, които играят на него, също ще се омъжат наскоро. Затова момите се надпреварват да се хващат. Прощалната вечер се явява по-устойчиво звено в сватбата на западните българи.

Сходна по съдържание на момината вечер е момковата вечер. Тя се нарича още стара трапеза, хляб и др. Трапезата е не за сватбата, а за другия свят – за всички селяни без разлика в пола, по време на която има песни, гайди и хора. На момковата вечер цари приповдигнато настроение. Някъде тясе превръща в голям празник. Гостите носят “поклоне” – рибник, хляб, боб, вино, ракия и насядат по приготвените поотделно за мъжете и жените трапези. Начело на голямата трапеза сяда свекърът. За момъка и неговите приятели е сложена трапеза в друга стая, на която вечерят и момите песнопойки.

Когато на вечерята у момъка присъства и кумът, тя се прави в негова чест и се нарича кумова вечеря. Отличава се с тържественото довеждане на кума в дома на момъка, където го поставят начело на на трапезата. От тази вечер той встъпва в ролята си и започва де се разпорежда. В останалата си част кумовата вечер не се отличава от момковата – веселбата продължава почти цялата нощ.

Снимка: Черга

16

Остави коментар.

Вашият email няма да бъде публикуван.