17. Посрещане на сватовете у момини

Преди да посрещнат сватбеното шествие, момини създават редица препятствия, които сватовете трябва да преодолеят, за да бъдат допуснати у дома и да вземат невестата за венчаване.

Когато невестата е от друго село, препятствията започват още с навлизането в селището или махалата. Роднините на момата причакват сватовете въоръжени с дълги прътове и се правят като, че ли не ги пускат, но те “смушкват конете и със сила минават това препятствие”.  Сватовете обаче упорствуват, изваждат пищови, загърмяват пушки, запяват сватовски песни, сякаш се канят да влезат в бой и преминават каквито и препятсвия да са предвидени. Не са редки случаите и на сбиване.

Главното препятствие обикновено е пред дворната врата на моминия дом. Стигнат ли дотам, най-често заварват вратата здраво затворена и пазена от момините момци. Сватовете насилват да навлязат, но момините роднини не им позволяват. Те улавят кума, свекъра и свекървата, държат ги здравата и искат откуп. Настроението е и весело и сериозно. В някои области се изпълняват и съответни песни.

Понякога препятствията пред дома на невестата са такива, че целят да изпитат силата, сръчността и умението на сватовете. Своеобразно изпитание се явява превземането на моминото знаме със сила.  Момчета или деца от страна на младоженеца трябва да се покатерят по нея и да снемат кърпата. В този момент гайдарят “свири на пеливанлък”.

Разпространено изпитание, подобно на гореописаното, е свалянето на предмет, поставен върху дълъг прът или плодно дърво на невестата. За целта се използва ябълка, но може и дюля, китка или кърпа. Който успее да го свали, получава дар от невестата – кърпа или чорапи.

Едновременно с атмосферата на отпор и съпротива момините родители и роднини дават израз на желанието си да посрещнат сватовете с “Добре дошли!”. Първото свидетелство за това са песните на момините дружки, които поздравяват пристигащите сватове. На сърдечното “добре дошли” сватовете отговарят с любезни поздрави и благопожелания. Младоженецът целува ръка на момините родители и на по-възрастните роднини.

Наред с радушния прием се демонстрира и отрицателно отношение към пристигането на младоженеца.

При пристигането на сватовете, невестата, скрита у дома, се стреми да види първа момъка през определен предмет. Тя го поглажда през сито, “за да бъди сит от нея”.

При пристигането на сватовете, невестата, скрита у дома, се стреми да види първа момъка през определен предмет. Тя го поглажда през сито, “за да бъди сит от нея”. Скрита зад вратата, където е чейзът ѝ, тя наблюдава момчето и сватовете през пръстен или през нишелки.  Ако той гледа към къщи в момента, когато го забележи, смята, че е добро предвещение; ако гледа в друга посока – не е на добро. Булката се старае да види първа младоженеца. С криенето ѝ са свързани две спорадично срещани вярвания. По-разпространено е, че този от младите, който пръв види другия, ще живее по-дълго. Според второто той ще е “глава” в новото семейство.

В следващия момент невестата излиза да посрещне сватбата. Тя е облечена все още с всекидневните ѝ дрехи и наред с целуването на ръка извършва и други действия. Ръсенето с вода и посипването с жито е почти навсякъде разпространено. В Северозападна България невестата застава пред сватовете и ги ръси с босилкова китка с вода от бяло котле и хвърля жито от бакърен сахан на четири страни. След това бързешком се прибира у дома. В Североизточна България след ръсенето невестата се прибира, като се оглежда в огледало. При срещата младоженците си разменят и някои предмети.

Сватовете заварват у момини сложена трапеза. На нея сядат обикновено по-старите сватове – кумът, свекърът, а също и младоженецът. Някъде момината трапеза има характер на почерпка – слагат само ракия или вино и мезета, докато прибулват булката.

През това време момите и ергените играят хоро. Някъде сватовете дори направо се хващат на завареното хоро.

Младите сватове – деверът, зълвата и младоженецът имат задължението да влязат в стаята на невестата. След посрещането на сватовете тя се заключва в стаята си заедно със своите дружки и брат си, които не пускат “момковите пратеници” да влязат. Това препятствие трябва да бъде преодоляно със сила и откуп. Зетят удря вратата три пъти с дясното си коляно, а вместо отговор момините дружки запяват песни.  Другаде диалогът за отварянето на вратата се свежда до кратки ултиматуми: “Отвори!” – “Плати!”, които се повтарят трикратно. Откупът от няколко дребни монети е даден и достъпът до невестата е осигурен. С навлизането си в стаята младоженецът се стреми да настъпи десния крак на невестата със своя десен крак. Това се тълкува като знак, че невестата ще му се подчинява. В отговор тя му се покланя. Другаде настъпването е резултат от надпревара – който пръв успее да настъпи другия, ще се чува неговата воля. Понякога настъпването става след прибулването.

Зълвата или кумата внасят даровете за невестата, след което я обличат, прибулват и обуват.

Снимка: Сватбена агенция Черга

47

Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван.