20. Прощаване на невестата

Раздялата на невестата с родителите, роднините и родния дом е последният обреден момент преди тръгването на сватбеното шествие. Този момент е известен като прощаване, опрощаване и др.

Невестата ( или двамата млади заедно ) застава с лице към изгрева на слънцето. При нея идват първо бащата, майката, братята, сестрите и другите хора от рода. Невестата се покланя на всеки един от тях и му целува ръка. В зависимост от родствената връзка тя ги дарява с ризи, кърпи и чорапи. Роднините от своя страна ѝ дават пари или подаръци. След невестата с родителите ѝ с прощава и младоженецът. Той ги дарува с обуща и им целува ръка. Тогава събират младите един до друг и ги обръщат “къде изгрева”. Майката ги прекрива с бяла кърпа, а бащата прехвърля вино над главите им в посока откъм гърба към изгрева.

Задължителен елемент на раздялата са благословиите на моминия род.  Прощаването на невестата с родителите бележи върха на тъжно-емоционалното настроение в сватбата. Плачът е присъщ не само за погребения, но и за сватби. Той е израз на човешки преживявания, но в същото време е и задължителен. Оплакването има конкретен характер – невестата нарежда на всеки поотделно, като спазва една композиционна схема, която се изпълва със съответно за различните роднини съдържание. Тъжните чувства на сватбарите се подсилват от жалния писък на гайдата.

Съпровождана от тъжните песни на певиците и звуците на гайдата, невестата се отправя към изхода. До портите тя се обръща към къщата и три пъти се покланя. Този жест се схваща като прощаване с къщата.

Ако сватовете са на коне, за невестата има един кон. Не се допуска тя да бъде взета на женско животно. Избират винаги конят да е бял, “за да прекара бял век” с младоженеца. Бащата или братът качва невестата на предварително обяздения от братята ѝ кон. Другаде до коня слагат столче и кесия пари и тя трябва да настъпи парите, преди да с качи на коня.

От коня невестата се кланя, като започва от изток и продължава в останалите посоки.

На тръгване ръсят младоженците и сватовете с жито. Деверът гръмва с пушка и това е знак, че сватбата тръгва. Редът на сватовете при напускане на моминия дом е същият, както на идване. Мястото на невестата е до девера , но то зависи и от начина на придвижване. Заобиколена от деверите, тя язди на кон след сватовете. Сватовете с невестата потеглят на път, различен от този, по който са пристигнали. Те се отправят към църквата. Пътят им се съпровожда от обредни действия с различен характер.

Снимка

13

Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван.