21. Обреди при потеглянето на невестата към църквата и църковно венчание

Сватовете с невестата потеглят на път, различен от този, по който са пристигнали. Те се отправят към църквата. Пътят им се съпровожда от обредни действия с различен характер.

Първият обред е “обсичането “на сватбата. В Родопите той е следният: двама ергени с ножове обикалят сватовете три пъти, като на всяка среща удрят ножовете един в друг. След това застават от двете страни на пътя, издигат ножовете във вид на недоизграден каменен мост, под който минават всички обсечени. Другаде този обред се среща в по-опострен.

На тръгване младоженецът удря невестата по гърба.  В Пешерско той я удря по дясното рамо с юмрук, пълен със стафиди и дребни пари, и ги хвърля през главата ѝ напред.

При тръгването е известен и друг обред, който се изпълнява от младоженеца с момината майка. Той или остава, след като са потеглили сватовете, или след като изминат малко разстояние, се връща, за да скине петелките на тъща си. В Северозападна България момъкът къса конците, с които се връзва огърлието на бабината му риза, срещу което пуска в пазвата ѝ откуп.

Широко застъпена по българските земи е практиката по пътя за църквата сватбата да премине през вода.

Широко застъпена по българските земи е практиката по пътя за църквата сватбата да премине през вода. Ако по пътя няма река, сватовете спират на кладенец или чешма. Нещо повече, местоположението на църквите в някои населени места, в които задължително се спазва преходът през вода по време на сватби и погребения.

По пътя сватовете гледат на избегнат среща с друга сватба. Вярва се, че е лошо предзнаменование да се видят двте невести. Ако все пак разминаването  невъзможно и двете невести не успеят да с скрият, тогава те си разменят железен предмет или ги прекарват през нищелки.

Християнското венчаване в църква по принцип се извършва на пътя между дома на невестата и дома на младоженеца. То се прониква от елементи на народната обредност и поради това търпи отклонения от православния канон, като се приспособява към нормите на традицията.

Пред църквата сватбеното шествие се разделя на две половини. Главните обредни лица – невестата, младоженецът, кумът и кумата, старият свят и старосветицата, свекърът влизат в черквата. Другата половина – сватовете и зълвите, остават на двора пред църквата заедно с музикантите и докато продължава църковният ритуал, момите и ергените се хващат на хоро.

До църквата невестата се води от девера. В църковният двор тя се кланя от коня и сее памучено семе и жито. Когато я въведат в предверието на храма, до нея от дясната ѝ страна застава младоженецът. При влизане в църквата двамата млади трябва да прекрачат прага “с десните ноги на един път”, за да са заедно цял живот. В противен случай се вярва, че ще се разделят. Свещеникът поема и отвежда младоженците пред олтара. Там според ритуала ги пита дали доброволно встъпват в брак.

Според черковните правила активна, действаща фигура във венчаването е свещеникът. Той разменя венчилата, пръстените, той захранва младоженците. Известни са обаче много случаи, когато неговите функции се изземват от кума и кумата.

Прието е на излизане от църквата кумата да ръси сватбата с жито, дребни монети и др. Някъде, ако свещеникът позволява, а другаде по традиция, тя ръси младоженците, докато те обикалят масата пред олтара. Тази обиколка наричат “попско оро”.

Целуването на венчилата е повод сватовете да изрекат поредица от благословии, които се срещат и в други моменти на сватбата.

За отбелязване е вмъкването на цели сватбени обреди в църковния ритуал.

Сватбата потегля в същия ред, в който е достигнала до черквата. Следи се само пътят на сватовете да бъде надясно от този, по който са пристигнали. Предвестителите, които съобщават за сватбеното шествие и момата, сега се надпреварват да донесат вестта за довеждането на невестата.

Снимка

 

15

Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван.