23. Сватбена трапеза – 1 част

Сватбената трапеза се слага веднага след посрещанет на младоженците или в неделя вечерта, а някъде с прекъсване от два-три часа се дава угощение и по обед и вечерта.

Трапезата се прави най-често в дома, но понякога маси се редят и на двора. Трапезите са дълги и от двете им страни нареждат столове. Те са покриват с дълги покривки. В по-далечното минало са ги редели направо на пода. Начело на трапезата слагат сватбеното дръвце. Това най-почетно място се заема от кума. По време на обеда на кумовата трапеза сядат възрастните сватове, а на момковата – младите роднини и приятели: момци, моми, невести и съпрузите им. Вечерта на кумовата трапеза са кумовите гости, старите момкови роднини; младите моми, невести и момци сядат на старисватовата, а на третата – момините родители с роднините си. В такива случаи вечерната трапеза е основна и свтабата бива най-весела.

Ако угощението се прави вечерта, гостите си отиват след посрещането на младоженците и след това отново се събират. Понякога повторното събиране се предхожда от ново  поканване – деверът със свирците ходи из селото “около заход слънце” и с пълна баклица калесва всички. Вечерта, когато се съберат гостите, отиват за кума. По-късно по същия начин довеждат и сватите – момината майка, придружена от други жени.

Момините роднини рядко се представят от родителите на невестата. По-често присъстват млади нейни родственици, братя, брадовчеди и др. или момината майка и поканените от нея гостите.

Гостите идват с “приноси”: овни, жито, вино, фасул, ориз, лук, царевица, медни съдове и др. Шетачите посрещат гостите отвън, където приемат приносите. След сватбата донесените продукти се използуват за храна на семейството като компенсация за направените разходи, защото на сватбената трапеза “нищо не се скъпи – еднаш се чедо жени”. Прието е също поканените да носят хляб и някаква гозба, млин или тутманик и сирене, мед и пр., с което се гощават взаимно.

Посрещането и гощаването както на кумовете, така и на момини става много тържествено и с големи почести. През цялото време всички се стараят да угодят на кумовете, дори и външните хора се обръщат към тях с калитату и калиману, треперят им. Поклон се прави даже и на кумовото куче. С една дума на кума се гледа като на началник на пиршеството.

Деверът или двамата девери извеждат на трапезата младоженците, които се кланят на кумовете, на родителите и на по-старите сватове, целуват им ръка, за което получават пари или подаръци.

Докато гостите ядат и пият, младоженците стоят прави в знак на почит и уважение към присъстващите.

Кумът вдига първата наздравица и благославя. Докато гостите ядат и пият, младоженците стоят прави в знак на почит и уважение към присъстващите. Те се “мъдрят”, “стоят диван”, “говеят” до края на сватбата. Обикновено булката застава в някой ъгъл и заема особена свенливо-засрамена поза със съсредоточено и все пак жизнено весело лице.

За младоженците се слага вечеря в отделна стая. При тях могат да влизат само деверът, зълвата, но винаги нечетен брой хора. Общоприето е да не ядат месо, а дори и да не вечерят, “за да не си изядат късмета”. Най-често те изяждат храната, донесена от дома на невестата – погачата, благата баница, пържените яйца и т.н.

 

Снимка: Левеке дизайн съвместно с Невена Жекова от Черга

 

 

46

Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван.