26. На вода

В понеделник сутринта водят невестата на вода на реката, на извора, на кладенеца или чешмата. Обредите свързани с ходенето на вода, са еднотипни, показват сравнително слаба вариантност.

Невестата се води на вода от девера, който някъде носи сватбеното знаме, или зълвите. Придружават ги музикантите, момите, участвали в засевките и другите обреди, ергени и невести. Младоженецът не участва в ходенето. В някои райони се избира чешма, която е разположена на по-високо място от къщата ва младоженеца, за да върви всичко нагоре в новото семейство. Невестата носи бяло котле или нова стомна, ибрик и др. Когато стигнат кладенеца, тя прави поклон с лице срещу слънцето. Ако водоизточникът е кладенец или чешма, невестата маже отвора или коритото с масло и просо, “сее ” жито или просо от ръкавите си, обикаляйки около него/нея три пъти.

Деверът (зълвата) налива котле с вода и го слага пред невестата. Тя го рита с десния си крак и разлива водата на два пъти. На третия път носи налята вода. Среща се и обратното – тя налива, а деверът я разлива. Докато невестата разлива вода, момите пеят песни. Има данни и източници и за друг ритуал – невестата дава менчето на участниците да се напият. На водоизточника невестата дарува – чорапи, ризи, а някъде само черпи с вино или ракия, като целува ръка. В замяна и дават пари или подаръци – медни съдове. Преди да тръгнат, музикантите свирят и всички се хващат на хоро. Така, играейки, се връщат към дома, но избират друг път, по който не са минали на идване. По пътя невестата се кланя, целува ръка на всеки срещнат, чери го. Разлива по малко вода от котлето чак до дома. През цялото време върви с поглед забив в земята, защото “ако дигне очи към къра, няма да има берекет”.

Смехът и закачките постоянно съпровождат поливането.

Момковите родители, роднини и сватове посрещат невестата у дома. Тя първо дава на младоженеца да се напие, след това му полива да си измие ръцете. Полива и на останалите, след което дарува момковия род, а те съответно и връщат с пари. Някъде взаймно се пръскат.

Смехът и закачките постоянно съпровождат поливането. Някъде ходенето на вода и поливането са разграничени по време. Например в поеделник сутринта се носи водата, а поливането става към обед или вечерта. По същество това не променя нещата. Късното поливане е свързано с повторното канене и пристигане на сватовете за трапезата в понеделник, която е по-скромна и за по-ограничен кръг от роднини и близки.

Източник: “Българската фолклорна сватба”, проф. д.м.н. Радост Иваkова, АИ, “Марин Дринов”, 1984

Снимка

26

Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван.