27. Отбулване на невестата

Отбулването на невестата става главно в неделя след венчавката преди брачната нощ или в понеделник след ходенето за вода. Известно е под названията открив, откриване, разкриване и др. Изпълнители са кумата, кумът, кумата и кумът заедно, и деверът.

Обредъд варира по отношение на мястото и средството – държи се къде и с какво ще бъде свалено булото. Най-често разбулването става в къщи, но то се прави и под зелено плодно дърво или трендафил, на двора на градината, на дръвника, на кладенеца и пр. Невестата сяда с лице към изгрева. Рядко булото се сваля с ръце. Обикновено за целта се употребяват сурови пръчки от плодно дърво, трендафил, шипка или жегъл, а по-рядко – точилка, вретено, кавал, тръстика. Покривалото на невестата се навива около пръчката, като се почне отпред и с трикратно повдигане на третия път се отмята назад. При това заедно с булото се сваля и венецът. Когато отбулването става на кладенеца, отбулващият сяда върху обърнатия котел, булката се навежда и той с навиване сваля булото и.

Характерен момент при разбулването на невестата са благословиите, които се изричат от кума. Словото понякога се придружава от подходящи обредни движения, които целят да удвоят неговата сила.

В редица селища в Западна България отбулват не само невестата, а двамата младоженци едновременно. Булото се хвърля върху плодното дърво или на покрива на къщата. Естествено продължение на разбулването е забраждането. Невестата се забражда с бяла забрадка – атрибут на омъжената жена. В повечето случаи едно и също лице извършва разбулването и забраждането, а ако са двама, единият сваля булото, а другият поставя забрадката. След забраждането невестата се кланя и целува ръка на кумата или на лицето, което го е извършило. Докато продължават разбулването и забраждането, момите пеят песни, които напомнят на невестата за изминалото моминство и за предстоящите задължения.

От момента на забраждането невестата носи забрадка до края на живота си.

С поредица обредни действия, които означават благополучния край на сватбата, е и развалянето на сватбеното знаме. На много места то е загубило обредния си характер. Времето и мястото за развалянето варират. Общото за всички варианти е, че то става след венчаването на младоженците пред или в дома на момъка. Най-чести са случайте, когато го развалт след ходенето за вода и разбулването на невестата, но това става и след черквата или по пътя на младоженеца, а също и веднага щом сведат новобрачните. Разваля се от девера или младоженеца, който изважда ябълката и я изяжда, разшива кърпата и разчупва пръчката, като хвърля парчетата на четири страни. Кърпата се прибира от невестата или свекървата.

Снимка: Сватбена агенция Черга

Източник: “Българската фолклорна сватба”, проф. д.м.н. Радост Иваkова, АИ, “Марин Дринов”, 1984

33

Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван.