28. Завършване на сватбата

Сватбата завършва с въвеждане на невестата в домакинския труд на новото семейство и гощаване на “шетачите”.

Обредно е първото почистване на къщата след сватбата. То се прави във вторник, понякога в сряда, а когато цикълът е съкратен – в понеделник веднага след ходенето за вода. Невестата се залавя да измете къщата, а деверът три пъти разхвърля боклука, за “да се учела да мете”. Най-после събира сметта в “калтатувата тава” и деверът я изхвърля. Другаде сватбарите играят лудо хоро, та изпокъртват къщата, “за да се учела булката да лепи”. Вместо метенето в някои селища на Родопите обредно е миенето на съдовете. В понеделник сутринта невестата измива съдовете и ги нарежда на мивката, а деверът ги разхвърля три пъти. На третия път той я оставя да ги подреди.

Някъде е прието след сватбата младоженците да ходят в гората за дърва. В Родопите те донасят “разтикач” – дървото, с което се “стиква” пещта, когато тя гори. 

Запридането е една от най-широко разпространените видове дейности, в която невестата се въвежда обредно. То става или веднага след завършването на обредите, или една седмица по0късно в понеделник. В тази работа невестата се въвежда от девера, който осигурява хурката,  вълната и вретеното. Той или ги купува, или сам ги прави. В  Родопите деверът отсича две зелени дрянови пръчки и прави от тях хурка и вретено. Запасва хурката  и заприда три нишки. След него заприда зълвата по същия начин и тогава дават на невестата. Държи се вълната да бъде бяла. За направата на хурката освен дрян използуват още пръчка от плодно дърво, трендафил или леска. Запредените от девера три нишки се поставят на трендафил.

Угощението на “шетачите” и на близките роднини е последната сватбена трапеза. За нея някъде приготвят специални ястия, но по-често се изяждат обредните хлябове от кумовото дръвце. От деня на тяхното правене до края на сватбата е минало много време, така че тези хлябове са станали почти негодни за ядене. Затова от тях се приготвя попара. Ако е постно време, попарата се прави със зелева чорба, а ако е блажно – залива се с ввряла вода. Яде се с големи лъжици и по повече, защото не се прави икономия от нея, както се икономисват другите хранителни продукти.

Краят на сватбата означава общуване на невестата с членовете на семейството и рода на младоженеца. Първите контакти са също обредни и са свързани с прекъсването на споменатото по-горе готвене. То трае различен период от време за различните роднини и зависи от тяхната възраст, роднинската им връзка с младоженеца и ролята им в сватбата. Както бе отбелязано, по време на сватбата невестата няма право да разговаря с никого от момковия род свен със зълвата, която е около нея през цялото време. В някои селища на страната първото контактуване на невестата с родителите и роднините на младоженеца започва с “кръщаването”, което става по следния начин: деверът води невестата при роднините, тя им подава чаша с вино или ракия и ги нарича с имена, каквито се полагат в зависимост от новото и положение, напр. тате, мамо, сетрице, бате, чичо и т.н.

Източник: “Българската фолклорна сватба”, проф. д.м.н. Радост Иваkова, АИ, “Марин Дринов”, 1984

Снимка: Левеке дизайн и фотограф – Жоро Величков

51

Оставете коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван.