5. Български сватбени традиции и обичаи между годежа и сватбата

Периодът между годежа и сватбата има различна продължителност и зависи както от местната традиция, така и от договореността между двете страни. По принцип и двете семейства бързали със сватбата, като оставяли време само за подготовката според договорените условия. Рядко се е отлагала във времето сватба. Това е ставало когато момата е била малка за женене, болест или друга причина.

След големия годеж годеницата и годеникът се отличават от останалите млади по някои външни белези. Външните белези са обусловени от разменените по време на годежа подаръци. За годеницата такъв белег е най-често нанизът с жълтици. Белият цвят на шамията ѝ я отличавал от момите и невестите, които ходели с цветни шамии.

Освен външните белези сгодените се отличавали от момите и ергените и по своето поведение. Правата и задълженията, които се налагат на годеника и годеницата след малкия годеж, се отнасят и за периода след големия. Те трябва да спазват определени правила както в къщи, така и между хората. Ограниченията за годеницата са винаги по-ясно изразени от тези за годеника. Когато годежът трае кратко, момата въобще не бива да излиза на улицата до сватбата. В Дупнишко годеницата и годеникът не се виждат до сватбата. Ако по неволя се срещнат и видят, те отбягват да се погледнат един друг в очите.

Общоприето се смята гостуването на годеника в дома на годеницата, но не и обратното. Годеницата нито много излиза пред гостите, нито ги посреща, нито продумва пред годеника. Той може да разговаря с домашните, но не преспива у тях.

Интимни отношения по време на гостуванията са били абсолютно забранени. Някои майки се страхували да не би синовете им да злоупотребят с честта на момата преди женитбата, затова изпълнявали определени суеверни ритуали.

Освен спонтанните посещения на годеника у годеницата има данни за задължителни гостувания по време на големите календарни празници. На Великден и Нова Година годеникът отива на гости, за да честити на тъста си големия празник. По-често обаче на тези празници се разменят гостувания с подаръци между роднините на сгодените. Към празничните гостувания, трябва да се споменат и специалните посещения за изказване на съчувствие при боледуване на член на семейството на годеницата, смърт на работен добитък, унищожаване на сеитба от град, смърт на роднина или за споделяне на радостно събитие: раждане на дете, купуване на имот и др.

Поведението на младите по време на годежа се променя. По време на хоро, седенки и на други места, където се събират млади те търпят редица ограничения. Това особено се отнася до поведението на сгодените на хорото. В Родопите годеникът и годеницата не отиват на хоро, без да предупредят чрез роднини, че и двамата ще бъдат там. Годеницата не бива да се хваща на хорото преди да се хване годеникът. Щом се пусне той и тя трябва да се пусне. Когато отиде на хоро, годеницата трябва да носи китка от годеника си. Годеницата не ходи на седянки, ако не я заведе годеникът.

Годеницата и годеникът си оказват помощ, заедно с техните близки по време на прибиране на реколтата. В Добруджа по жътва годениците жънат заедно.

Периодът от годежа до сватбата е време на усилена подготовка, когато и двете страни закупуват и изработват договорените подаръци и т.н.

Снимка

12

Остави коментар.

Вашият email няма да бъде публикуван.