8. Приготвяне на сватбените хлябове

Обредите по приготвяне на сватбените хлябове се нарича засевки (засев, засяване и пр.) Обредните хлябове се приготвят в дома както  на годеника, така и на годеницата.

Приготвянето на хлябовете започва няколко дни преди неделята, определена за вземане на невестата – най-често в четвъртък, като се спазва едновременното или последователното замесване в двата дома.

Каненето или калесването за засевки е началото на обредния комплекс. То става в самия ден на обредните действия. Специално калесаните (поканени) млади жени и моми избират три сита и от три до девет, но винаги нечетен брой, нощви. Те са или нови или взети от “цели” къщи, т.е. където няма починал член на семейството. Нареждат ги върху черга и изиграват едно или три хора около тях. Засява зълвата облечена в дрехите на невестата. В някои области е заметната с невестиното покривало-булото. Деверът, който също е под покривалото, разбърква брашното с жегъл, или кавал и други, на който е нанизън момковия пръстен. Понякога в брашното слагат двата пръстена на младите, или само момковия пръстен и накит на годеницата.

Най-често се опича веднага един хляб, който пъстрят и намазват отгоре с мед, а понякога и малка пита. Това е меденикът. Докато питата се пече, продължават да сеят, да месят хляб и да играят хора. Щом се опече, поставят я върху една софра, а малката пита раздават на децата. Побащимът взима софрата с питата и я внася в кръга на хорото, което се завърта около него още три пъти. Питата се разчупва нагоре. Всеки от присъстващите иска да вземе късче от медената пита – “то” гарантира скорошен и щастлив брак. От питата занасят на годеницата заедно с китки и с квас. Те се замесват в нейния меденик.

На места в България се срещат обичаи близки по смисъл на засевките: мелене на булгур, грованки и др.

Носенето на жито в дома на годеника е вторият обреден момент от приготвянето на сватбените хлябове. Традицията изисква всяко домакинство да изпрати представител у годеника, който да занесе 5-6 оки жито в торба. В един от чувалите със събрано жито майката на годеника скрива китка. Момите си разделят житото и започват да търсят. Която от тях я намери, дава ѝ я, а тя я дарува с пари, при което момата ѝ целува ръка.

След изпичането на хлябовете, едни от тях се включват в обреди, свързани с правенето на кумовото дръвце, други – с украсяването на деверовата бъклица, а трети – със заключителният етап на обредния комплекс – разчупването или ломенето на питата.

В следващите статии свързани с българските обичаи при българската сватба ще споменем на всеки етап участието на обредните хлябове.

Снимка

17

Остави коментар.

Вашият email няма да бъде публикуван.