Категория Български сватбени обичаи

19. Предаването на чеиза на невестата

Захранването на младоженците е повсеместно разпространен обред, който се извършва преди или след прибулването на невестата. Той има разнообразни форми, които варират от размяната на хапка хляби сол до съвместна трапеза. Докато продължава прибулването, обуването, захранването на младоженците и т.н., на трапезата протичат някои обреди, характерни главно за източната половина на България. Те са съсредоточени около предаването на сватбеното дръвце на кума и предаването на петела на заложника. Сватбеното дръвце

Continue reading…

18. Приготвяне на невестата

Приготвянето като сборно понятие обединява обличането, прибулването и обуването на невестата. Обличането на невестата в повечето случаи не е обреден акт. Състои се в обредна смяна на бащиното облекло с облеклото, донесено от младоженеца. Независимо от това, дали обличането на невестата става преди или след пристигането на сватовете, то се предшества от редица предпазни магически действия. Дрехите се теглят на кантар, “да минат през желязо, оти младите още не са

Continue reading…

17. Посрещане на сватовете у момини

Преди да посрещнат сватбеното шествие, момини създават редица препятствия, които сватовете трябва да преодолеят, за да бъдат допуснати у дома и да вземат невестата за венчаване. Когато невестата е от друго село, препятствията започват още с навлизането в селището или махалата. Роднините на момата причакват сватовете въоръжени с дълги прътове и се правят като, че ли не ги пускат, но те “смушкват конете и със сила минават това препятствие”.  Сватовете

Continue reading…

16. Тръгване на сватовете за невестата

В неделя сутринта в дома на момъка се събират сватовете. Сватове е обобщаващо название за всички представители на момковия род, които отиват да вземат невестата. Съставът на сватовете е разнороден в зависимост от пола и предназначението на всеки един от участниците. Жените, които придружават сватовете, се наричат сватици, зълви и др. Според ролята в сватбата в числото на сватовете влизат: младоженецът, деверът, кумът, старият сват, зълвите, заложникът, предвестителят, кумата, старосватницата,

Continue reading…

15. Бръснене на младоженеца

Бръсненето на младоженеца е обред, аналогичен на плетенето. То става по същото време, когато плетат годеницата, в дома на неговите родители. Затова бръсненето понякога се слива с прощалната ергенска вечер в събота или предхожда тръгването на сватовете за невестата в неделя сутринта. Бръсненето е задължително дори и в случаите, в които момъкът няма брада. Бръсненето някъде се предхожда от донасяне на вода, с която годеникът се мие след него. За

Continue reading…

14. Плетене на невестата

Плетенето на невестата сравнително рано загубва обредния си характер. За това допринася сходството му с прибулването, с което обикновено се слива. Времето за изпълнение на обреда се колебае в обхвата на събота вечерта, неделя преди изгрев слънце и неделя сутринта. При това положение то може да бъде слято по време с момината вечер – събота вечерта или с приготвянето на невестата за сватбата – в неделя сутринта. Плетенето винаги става

Continue reading…

13. Момина и момкова вечер

Вземането на невестата се предхожда от вечери на раздялата в двата дома. Момата и момъкът се разделят с моминството и ергенството, споделят мъката от раздялата със своите дружки и приятели. Момината и момковата вечер става най-често в деня преди сватбата – събота и продължава до късно през нощта, до зори. Момината вечер освен това название е известна още като момино хоро, млада трапеза, калесване момата, вежди и др. Началото на

Continue reading…

12. Канене на сватба

Не е прието на сватба да се ходи без покана, макар че жителите на населеното място вече са предизвестени за започналото събитие. Каненето или калесването заема особено място в сватбения цикъл, защото и най-близките роднини, ако не са калесани да вземат участие в сватбата, няма да присъстват. Известен е народния израз “Некалесан гост е готово магаре!”. Поканата за участниците в сватбата се предхожда от калесването на кума. Кумът заема централно

Continue reading…

11. Виене на венци

Виенето на венци е обред, който сравнително рано отпада от системата на сватбената обредност. За това има значение въвеждането на църковните венчила или корони, които от началото на века иземват функциите на обредно приготвените венци. Освен венец, в литературата се среща и още названието венок, веньоци, перяница. Д.Маринов в свой труд пише, че всичко друго може да липсва, но “венците и хлябовете са абсолютно необходими.” Тяхната важност се потвърждава и

Continue reading…

10. Правене на кумово дръвце

Названията за кумовото дръвце са разнообразни. Една група от тях означават иглолистно дърво – бро, ела, елха; други – плодно дърво – ябълка; трети  – част от дърво – вейка, гранка; четвърти – ограничена землена площ – бахча, бъшча, камара; пети – мястото, на което се оставя да стои дръвцето по време на сватбата – калтятова трапеза, търпеза. Понякога ролята на сватбеното дръвце изпълняват кумовите краваи, върху които е набучена

Continue reading…