Названията за сватбено знаме са разнообразни: байрак, пряпор, уруглица, стяг, ламбур и др. Правенето му зависи от местната традиция. Обредните действия могат да се сведат до еднократен акт или да бъдат разпрострени в рамките на няколко събирания. Общо казано, сватбеното знаме се прави преди тръгването на сватовете за невестата в понеделник, сряда, четвъртък, петък, събота, даже може и в неделя сутринта. Най-често знамето се съчетава със засевките (правене на обредни хлябове), непосредствено след тях.

Знаме се прави или само в дома на младоженеца или у младоженеца и у невестата. Обредните лица са зълвите и деверите. Главното изискване е да бъдат деца на живи родители. В някои области знамето се приготвя от най-близките приятели на младоженеца.

Процесът на направата на знамето започва с обредното отсичане на прът. Той трябва да бъде дълъг, прав и суров. Могат да се използват различни по вид дървета: ябълка, круша, слива, дрян, бук, ясен, шипка, роза и др.

Обредното отсичане на пръта се среща главно в Родопите. Песнопойките вземат вино, пита хляб, орехи и брадва и тръгват да секат прът. По пътя се пеят много песни, докато стигнат до определеното дърво. След като окастрят страничните клони така, че  да се вижда избраната пръчка, сипват в корена ѝ малко вино, слагат парче хляб и няколко ореха. Тогава една от песнопойките я отсича с един удар.  Прикачват се набързо кърпата към пръчката и се връщат, като черпят с хляб и вино всеки срещнат. Когато влязат в двора на къщата, пеят песен, с която подканват момковата майка да ги посрещне и да ги прехвърли с пшеница. Майката ги посреща и посипва с пшеница.

Следващият най-съществен момент е приготвянето и украсяването на сватбеното знаме.На върха на пръта се забожда червена или “позлатена” (варакосана) ябълка. По-рядко се слагат лук, смокини, дюли и др. Под ябълката около пръта се увива кърпа. У младоженеца кърпата е червена, а у невестата – бяла. Ако има само едно знаме, то е или червено или червено и бяло едновременно. Някъде знамето се прави от първата подарена на младоженеца кърпа от годеницата му. Платът на знамето се зашива за пръта с червен конец или усукани бял и червен конец. Със същия конец се прикачват и останалите предмети, които служат за украса.

За украса на знамето се използват различни цветя и зеленина. Те се увиват около ябълката и се прикачват за плата. Някои от тях, като босилекът и бръшлянът са задължителни. В някои области вярват, че в украсата не трябва да има жълти цветя. Среща се и украса с нанизи от стафиди, пуканки, царевични зърна, чесън, лук и др. След като завърши украсяването на знамето, момите го предават на девера. Предаването става срещу откуп. От този момент грижата за знамето се поема от девера, който го развява с дясната си ръка и повежда хоро.

Следва закачването на знамето. То трябва да бъде окачено на високо място – стряхата или покрива на къщата, на дърво и др.Когато е на къщата, то е наклонено в посока към изгрева на слънцето.

Закачването на знамето е знак, че в този дом има сватба. Сваля се в неделя, когато сватовете тръгват за невестата.

Снимка корица

Снимка публикация