Танците са веселата част от банкета на сватбата. Днес те са най-различни и от всички краища на широкия свят, но едно време по нашите земи това са били основно хорà. Затова е редно да разгледаме отблизо и подробно тяхното присъствие на днешните сватби. 
 
За целта си поговорих с един млад и талантлив хороиграч. ☺ Това е Ивайло Иванов. Той е ръководител по народни танци вече почти една година в зала Люлин на най-веселото хора в София – „Еремия“. Ивайло танцува от 5-годишен. Започнал е във Фолклорен танцов театър „Найден Киров“ в град Русе, а в момента танцува в Студентски ансамбъл „Зорница“. Затова ми се струва доста подходящ да му задам разни въпроси по темата.
Под каква форма народните танци присъстват в днешните сватби?
В последно време стана много модерно на сватбата да има малък или по-голям ансамбъл за народни таници. Това обикновено е изненада към гостите или подарък за самите младоженци. Изпълняват се няколко танца и се помага на гостите да заиграят хорàта. Всички много се радват на такива изпълнения, защото танцьорите са професионалисти и показват наистина хубава хореография. Естествено те са с носии, въпреки че са стилизирани, а не автентични, но това прави впечатление. Гостите снимат изпълненията, после искат да се снимат и с танцьорите. 
 
Играят ли се още хорà от младоженците и техните гости?
Разбира се, че се играят! Хората харесват народните танци, но те са много, а някои и доста сложни. Затова и хорàта, които присъстват на всяка сватба са най-лесните. 

Кои са най-популярните и съответно най-играните по сватби хорà?
Основно се играе Право хоро, защото е най-лесното и най-много хора го знаят. Но се играят и други – Самоковско, Дунавско, Еленино, Чичово. Според региона, от който са младженците и гостите им, може да се включат и типични за него хорà – варненски, шопски или влашки. 
 
(Самоковското хоро е по известно като „Бяла роза“ в изпълнение на Славка Калчева, ако някой се чуди. – бележка на автора)

Има ли традиции, които са свързани с определени хорà? (Ако има – Какви са те и с кои хорà са свързани?)
Традиции свързани със самите хорà няма, защото в различните части на България са популярни различни хорà. Затова генерално не може да се определи някое хоро, което да е неизменно свързано с определена традиция или обичай. Но днес една сватба не може да мине без Кумска ръченица. Това е надиграването на кума и кумата за питка, печена кокошка и торта в нашите модерни времена. 
 
Има ли значение кой кое хоро ще води – кое булката, кое младоженеца, кое кума, кое кумата?
След ритуалите в дома на младоженица (най-важен, от които е бръсненето) се отива към къщата на кума и кумата. По пътя се играе хоро, което трабва да води младоженецът. Не е важно какво е хорото. След като сватбарите вземат кума и кумата тръгват към дома на булката. Тогава вече кумът води хорото. Той е основна фигура в българската сватбена традиция. Дори се казва, че е кумът е „цар за един ден“. Когато тържествената процесия стигне до дома на булката и се извършат съответните ритуали по вземането ѝ. Тя бива изпращана от родния си дом с песента „Ела се вие превива“. След това има и хоро на булката – тя води хорото, а всеки, който иска да се хване до нея трябва да „плати“ като откупи букета. В някой райони, например в ямболския, се играе като булката не води с букета, а с конец, на който се нанизват парите и се получава булченски наниз.

Случвало ли се е при теб да дойде някой и да каже „Научи ме на някое хоро, че съм на сватба...“?
Често се е случвало. Обикновено идват булката и младоженеца, но понякога идват заедно с кума и кумата. Най-хубавото е, че много често остават да танцуват в нашите групи след като са научили три-четири хорà за сватбата. Тогава съм най-доволен, защото съм си свършил работата. Накарал съм ги да останат в залата и да танцуват. Накарал съм ги да заобичат народните танци. Това е най-важното при танците – да ги обичаш! 


Заглавната снимка е взета от материал на сп. „Амбиция“ - http://ambicia.com/ 
Снимка на Ивайло Иванов от FB-страницата на Студентски ансамбъл "Зорница" :: Zornitsa Students' Ensemble - https://www.facebook.com/zornitsaens/ 
 

За автора

Саня Иванова

Привет! Казвам се Саня и съм гост автор в блога „Един прекрасен ден“. През март 2017 година съвсем официално се сдобих със сертификат за сватбен агент. Иначе съм завършила PR в СУ „Св. Климент Охридски“, а в момента се дипломирам с магистратура „Продуцентство и креативна индустрия“ пак там. Сред любимите ми неща са разходките сред природата, кучетата, шоколада, големите топли шалове, тефтери с шарени корици, вино, пандите, миризмата на книги, да седя на пода и още много други странни неща. ☺

Прочетете също

Коментари

Напишете коментар

Съгласявам се с условията за ползване на уеб сайт