На 25.10.1968 година е отпразнуван годежа на Сена и Генко, а на 28.10.1968 година – Петковден, се пристават и стават семейство. Гражданския си брак сключват на 18 май 1969 година в град Кула и официално стават семейство Дичови и пред закона. И така вече 50-та година!
Двамата се запознават през месец август на далечната 1968 година на „движението“ в град Кула. Така се наричала ежедневната вечерна разходка из центъра на града. Запознала ги обща позната. „Аз не го исках! Въобще не исках да се запознаваме“ – казва Сена. – „Ама накрая си рекох „Айде, добре!“ На следващата вечер отиват на кино и лека по лека си стават „близки приятели“, както казва Генко.
Една есенна вечер се случва така, че той кара до вкъщи сестрата на Сена (по нейна молба). Поканен е от баща й да влезе, да си поговорят. Целта на разговора е да се разбере на къде отиват нещата между тях, ще стават ли по-сериозни отношенията им или не. Тогава се разбират за датата на пристанушката и годежа, който се прави преди това. 
Така на 25 октомври Генко и семейството му – родителите и сестра му, пристигат в къщата на Сена в село Големаново. (По онова време, въпреки близките разстояния, въпросът с транспорта е малко сложен и добре, че е съпругът на сестрата на Генко, който работи като линейкаджия и може да ги закара с линейката.) На годежа уточняват последните подробности около пристанушката и решават, че сватбата ще е през пролетта. След това младите годеници отиват да поканят всички близки роднити на булката да дойдат на годежа и да празнуват с тях. 
Сена и Генко са сгодени два дни. „Не е като сега, както се разтакате със сватбите с години. Сгодяваш се и се приставаш още същата седмица.“ – казва Генко. По онова време пристанушката си е равносилна на сватба пред семействата на младоженците и пред целия свят. След нея годениците вече са семейство, независимо, че не са сключили граждански брак. „Така беше тогава... Приставате се и вече сте семейство. Всички така правеха. Първо пристанушка, а чак после се организира сватба.“ -  споделя Сена.
Пристанушката представлява довеждане на булката в новия й дом. Млодоженецът отива със семейството си и още гости – близки и роднини, да вземе булката от бащиния й дом. На Петковден (по стар стил или 28-ми октомври) Сена и Генко се пристават. „И вече на пристанушката тръгваме с гости – товарен камион, музика – Митко Начов свири на акордеон, и отиваме да вземем булката.“ – спомня си Генко. Не се учудвайте на пълния с гости товарен камион, скъпи читатели, нали помните, че въпросът с транспорта в средата на миналия век е малко сложен ;)
Пристанушката си Сена и Генко празнуват в къщата на младоженеца. Спомнят си, че гостите им са около 30-тина човека и са се събрали в две от стаите на къщата. Важно е да се отбележи, че на пристанушката булката не напуска само дома си, напуска и родителите си и ги оставя там. Те не я придружават в новия й дом, но с нея може да дойдат други близки роднини. В случая на Сена това са сестра й, лелите и братовчедите й. На следващата седмица след пристанушката младоженеца и семейството му отиват с блага ракия при родителите на булката. Младите вече са семейство.
„А защо сватбата е чак на 18-ти май?“ – питам аз. „Тогава сватбите се правеха навън, на открито, а през зимата нямаше как да стане. Тази зима имаше сняг и април месец, та затова чак през май направихме сватбата.“ – казва Сена. 
Може да си мислите, че да се организира сватба в днешни дни е сложна и мъчна задача, скъпи бъдещи или вече настоящи младоженци. Представете си само как се организира сватба без удобства като зала на ресторант със съответния обслужващ персонал, удобства на техниката като хладилник или личен автомобил, с какъвто всички разполагаме днес. За да стане картинката още по-цветна (и да е по-весело) ще кажа, че гостите на Сена и Генко са били „не по-малко от 300 души“ – по техни думи, което за мен лично значи, че по всяка вероятност са били повече.
Организацията на сватбата започва още през зимата, когато бащата на булката и негови приятели изкопават голям квадратен ров в двора на къщата му – където напролет щели да отпразнуват сватбата. В този ров складират нарязани блокове лед от близкия язовир, които покриват със слама и пръст, за да не се разтопят до сватбата. Въпросният ров е „отворен“ в деня на сватбата и леда от него се е използвал за охлаждане на напитките. 
Един месец преди сватбата е спазарен и оркестърът, който ще свири на празненството. Професионален оркестър от град Видин с отговорник Лало Томов. „Отидохме в дома на отговорника и му казахме така и така на тази дата ни е сватбата искаме да свирите. Той ни записа в един списък и така.“ – споделя Генко. „Ама не е ли много късно само месец предварително?“ – питам аз. „Е, как ще е късно? То си имаше още оркестри. Хората си се женеха всяка седмица и си имаше много оркестри, та да свирят на всички сватби.“ – казва Сена. 
За събирането на всичките 300 гости в двора на булката е изградена специална дървена барака покрита с бризенти. Размерите й били 26х6 метра. „По средата имаше волска шейна – естрада за оркестъра.“ – казва Генко. Сглобяването на въпросната постройка и електрифицирането й отнема около една седмица. „Предната неделя бяхме на сватба в селото и след нея разглобиха бараката и започнаха да я сглобяват у нас.“ – спомня си Сена. 
Гостите се канели една седмица преди сватбата с „калеска“. Калеска се наричало младо момиче – ученичка в гимназията, която носела украсена бъклица с вино и минавало по домовете на гостите да ги покани на сватбата. Когато калеската не знаела къде живее някой гост или кой е точно, роднини на младоженците й помагали с насоки и обяснения. 
Роклята на Сена била ушита по поръчка при местна шивачка, а костюмът на Генко бил купен. Халките си избрали от една сергия в град Лом. Днес не знаят къде са, защото и двамата не обичат да носят бижута. Булката си накъдрила косата, а за грима казва – „Може да съм имала червило, ама вече не помня.“
Семейството си спомня, че на 18-ти май в 11:00 часа били в кметството на град Кула. Кумували семество Тотка и Асен Филипови. Церемонията по бракосъчетаването извършил заместник кмета на града и не се различавала много от сегашната. Подписали се, снимали се и заминали към село Големаново да празнуват. 
„Застанахме на портата да посрещаме гостите. Всички идват, честитят ни, дават ни лев или два. Може и някакви стотинки, кой колкото има. После влизат и сядат. Така посрещаме всички.“ – казва Сена. Оркестърът вече свири, хората хапват и пийват, смеят се, радват се като на всеки празник. Менюто включва супа, сърми с ориз и кайма, печено агнешко месо, а за десерт пасти – поръчани от сладкарския цех в град Грамада. 
„Имаше си готвач, сервитьори, които да обикалят и да сервират храната. Един от сервитьорите се грижеше само за напитките. Който нещо иска, обръща се към него – той пълни кани с вино, шишета с ракия. Безалкохолни някой, ако иска, то лимонада имаше тогава.“ – спомня си Генко.
Танците са основно хора – право, старо, дайчово, ганкино, еленино, балуца. Това са хората характерни за региона. От „модерните“ таци са се танцували танго, румба и валс. В определен момент оркестърът дава музикален сигнал и обявява, че младоженците ще минат да съберат поздравите и подаръците на гостите. Типичните подаръци са били различни сервизи за хранене и стъклени чаши, емайлирани кофи и легени от метал, електрически котлони и различни други неща за бита. 
По време на приемането на поздравите от гостите се е извършвало и обичайното за това време „даруване от булката“. Тя раздавала на всички гости дарове – пешкири на мъжете и престилки на жените. На по-близките роднини се давали пижами, нощници, комбинизони, ризи – по-големи и по-лични дарове. Кумовете са най-дарувани от всички. Те получили одеала, чаршафи, възглавници пълни с гъши пух, дори и килим. 
Като най-тежък момент от организирането на сватбата семейство Дичови си спомнят разпределянето на даровете. „Най-трудно беше да се реши кой какво да получи от даровете на булката. То даровете на всяка сватба си бяха едни и същи, но е важно как ще се разпределят между близките и роднините.“ – казва Генко.
За организирането на сватбата помагали основно родителите на младоженците и близките им роднини. По онова време се организирали много сватби и най-важно било да има много храна и музика за веселбата. 
На самата церемония и двамата съпрузи не отдават особенно значение. За тях сключването на гражданския брак е просто формалност. По стандартите на тяхното време те са били семейство преди да сложат заветния подпис. За това за годишнина от сватбата си Сена и Генко смятат 28-ми октомври, а не 18-ти май. 
 
Съвета, който дават на младите днес, са получили от бащата на младоженеца – Ванко. Той е казал: „Който рано става и млад се жени, никога не съжалява.“

За автора

Саня Иванова

Привет! Казвам се Саня и съм гост автор в блога „Един прекрасен ден“. През март 2017 година съвсем официално се сдобих със сертификат за сватбен агент. Иначе съм завършила PR в СУ „Св. Климент Охридски“, а в момента се дипломирам с магистратура „Продуцентство и креативна индустрия“ пак там. Сред любимите ми неща са разходките сред природата, кучетата, шоколада, големите топли шалове, тефтери с шарени корици, вино, пандите, миризмата на книги, да седя на пода и още много други странни неща. ☺

Прочетете също

Коментари

Напишете коментар

Съгласявам се с условията за ползване на уеб сайт